[EN/BG] Is there gender equality? / Има ли равенство между половете?

Hi, today I want to tell you a few stories I have witnessed and share some of my thoughts about them.

Is there gender equality?

In my opinion, no.

About 10 years ago now, I was applying for a job and for a job that was unknown to me, I was a fresh bachelor and still an unoriented girl. In which it turned out that by the time I finished my major it no longer existed as a profession - what a blessing right :D.

I had to get my bearings very quickly so I could stay in the big city or turn tail and go home to my parents. So I started working as a bartender-waiter in a restaurant in one of the malls in Varna.

Everything was fine (even though the manager of the restaurant was a frankly crazy woman with many mental deviations) until a moment came when I had to exchange with a colleague so I could go to a wedding in the other part of Bulgaria. I briefly left for 20 minutes and told them I was coming to pick up my papers in 4 days - they made an attempt to detain me but it didn't work. The next day - the day of the wedding they rang me again several times but I told them I was leaving.

I ended up unemployed. Everything was fine I needed some big break from everything. Everything was fine for a week, then a panic came over me that it was November, winter was coming and I was out of income. I started applying all over the place, maybe I didn't submit my CV only to a security company - because they wanted a driving licence and I didn't have one.

After a month I got a call for a special interview for a profession that didn't speak to me, but later became my passion. I started working there and gave more than 6 years of my life to this company.

So let's go back to gender equality. At the interview, they had me talk to the company's "psychologist" - I said okay, but his questions were a little weird

• You are 22 years old - are you married and do you plan to get married?
• Do you have children and do you think you will have any soon?
• What would you do if you saw a colleague or friend at work breaking company rules?
• If you walked into a disco and could order anything from the bar what kind of alcohol would you order?

There were many more questions but these have stuck in my memory. Having now looked at them as older and knowing my rights I can see that they have exercised gender discrimination and frankly with some questions and a bit more severe cases of discrimination and harrasment.

After we were selected and started working (we were called for interview 1-person and 10-person started working) we started questioning each other what everyone's interview was like. It turned out that this "psychologist" only talked to the female condidates and asked them things related to children, would they almost go out or start a relationship with a co-worker, would they break company rules, and a host of similar things. All of which the guys blew off. Coincidence? I don't think so.

When I came to live in the apartment I'm currently living in it was due for a total renovation - everything was ripped out and definitely unusable - it had nothing to use either.

My dad and I both started ripping out unnecessary tiles, doing new plumbing, tiling, drywall, basically the apartment had walls, floor and ceiling - that was it. We met a family downstairs - a very nice man and woman - they had a daughter about 10 years old - and apparently they were expecting a second child - I didn't see them often so I've dulled the moment. Their little daughter came along, 2 years of maternity leave passed for the mother and she had to go back to work. She returns but the child is constantly sick from nursery visits and then the garden. The mother's employers force her to leave saying "are you going to work or are you going to babysit". So this woman had to stay at home for nearly 8 years because she couldn't be away for that long when her daughter was ill.

Gender equality? I don't think so.

In my country there are many cases of positions where they force women to give up having a family or having children. Very often, and if they are in leadership positions, they make them sign various clauses where it is mentioned that they will not give birth in the next 10-15 years. And what happens when you get into that leadership position when you are 27-29 years old?

Not a pretty picture at all!

I too have felt moments when I have been interviewed and even if it was a very good time they chose a man in my place - I have a case like that with a colleague of mine.

No matter what happens, I will not give up and will find my place. I honestly think I have found it and that makes me very happy!

Здравейте, днес искам да ви разкажа няколко истории на които съм била свидетел и да споделя малко мои мисли за тях.

Има ли равенство между половете?

Според мен не.

Преди вече около 10 години кандидатствах за работно място и за работа, която за мен беше непозната, бях току завършила бакалавър и все още неориентирана девойка. При която се оказа че докато завърша моята специалност тя вече не съществува като професия - какво щастие нали :D.

Трябваше да се ориентирам много бързо за да мога да остана в големият град или да подвия опашка и да се прибера при родителите си. Затова и започнах работа като барман-сервитьор в едно заведение в един от моловете във Варна.

Всичко беше добре (макар и управителката на заведението да беше откровено луда жена с много психични отклонения) докато не се появи момент в който трябваше да се разменя с колега за да мога да отида на една сватба в другият край на България. СКазано на кратко за 20 минути напуснах и им казах че след 4 дни идвам да си взема документите - направиха опит да ме задържат, но не се получи. На другоят ден - денят на сватбата отново ми звъняха няколко пъти но им казах че напускам.

Оказах се безработна. Всичко беше наред имах някаква голяма нужда от почивка от всичко. Всичко беше наред една седмица, после ме обзе една паника че е ноември месец, идва зимата и аз съм без доходи. Започнах да кандодатствам стремглаво навсякъде, може би не подадох CV само в охранителна фирма - защото искаша шофцорска книжка а аз нямах.

След месец ми се обадиха за едно малко по специално интервю за професия която нищо не ми говореше, но в последствое се превърна в моя страст. Започнах работа там и отдадох повече от 6 години от живота си на тази компания.

Та да се върнем на равенството на половете. На интервюто ме накараха да говоря с "психолога" на компанията - казах с добре, но въпросите му бяха малко странни

• Вие сте на 22 години - омъжена ли сте и смятате ли да се омъжвате?
• Имате ли деца и смятате ли че ще имате скоро такива?
• Как ще постъпите ако видите ваш колега или приятел на работа който нарушава правилата на компанията?
• Ако влезеш в дискотека и можеш да си поръчаш всичко от бара какъв алкохол би си поръчала?

Имаше още много въпроси но тези са се запаметили в паметта ми. Вече погледнала ги като по-голяма и знаеща правата си виждам че те са упражнили полова дискриминация и честно казано с някои въпроси и малко по тежки случаи на дискриминация и harrasment.

След като ни избраха и започнахме работа (извикани на интервю сме били 1- човека и 10-тимата започнахме работа) започнахме да се разпитваме един друг какво е било интервюто на всеки. Оказа се че този "психолог" е говорил само с кондидатите от женски пол и ги е питал неща свързани с деца, с това едва ли не биха ли излязли или запонали връзка с колега, биха ли нарушавали правилата на компанията и множество подобни неща. Всичко това момчетата са го изтървали. Случайност? Не мисля.

Когато дойдох да живея в апартамента в който живея в момента той беше за тотален ремонт - всичко беше изкъртено и определено негодно за използване - то и нямаше какво да се използва.

Започнахме с баща ми двамата с него да изкъртваме ненужни плочки, да се прави нова водна инсталация, да се лепят плочки, гипсокартон, общо взето апартамента имаше стени, под и таван - това беше. Запознахме се с едно семейство на долният етаж - много мили мъж и жена - имаха една дъщеря около 10 годишна - а явно са чакали и второ дете - не ги засичах често така че съм изтъвала момента. Появява се дъщеричката им, минават 2 години майчинство на майката и тя трябва да се върне на работа. Връща се, но детето постоянно боледува от посещенията на яслата и после на градината. Работодателите на майката я принуждават да напусне с думите "ти ще работиш ли или деца ще гледаш". И така тази жена близо 8 години трябваше да остане във вкъщи защото нямаше как да отсъства толкова време когато дъщеря и е болна.

Равенство между половете ли? Не мисля.

В моята страна има много случаи на позиции в които принуждават жените да се откажат от това да имат семейство или да имат деца. Много често и ако са на ръководни постове ги карат да подписват различни клаузи където е упоменато че в близките 10-15 години няма да раждат. А какво се случва като попаднеш на този ръководен пост когато си на 27-29 години?

Не е красива картинката изобщо!

И аз съм усещала момети в които съм била на интервю и дори да съм била много подходящ момент са избирали мъж на мое място - имам такъв случай с мой колега.

Без значение какво се случва, аз няма да се предам и ще намеря моето място. Честно казано мисля че съм го намерила и това ме прави много щастлива!

The used images in this article have been created via Canva
All the images or some of them in this article are from this website. All Content on Pixabay is free to use for commercial and non-commercial purposes - Check the license

Thank you for reading and have a gorgeous day!